Целта на семинарите беше в открита дискусия с участниците да се проучат специфичните нужди на бизнеса от сферата на туризма и гостоприемството и да се дефинират техните изисквания към професионалистите, работещи в областта на кулинарните изкуства. В резултат на форумите бяха формулирани конкретни предложения за специфични знания, умения и компетентности, които следва да притежава съвременния „главен готвач“ (chef), за да отговаря на очакванията на работодателите и да е „в крак“ с последните тенденции и иновации в гастрономията.
Всички заинтересовани представители на: професионалните и браншови организации на заетите в ресторантьорството и кулинарния сектор, доставчици на ПОО, централни и местни институции и регулаторни органи, имащи отношение към разработването, акредитирането и контролирането на професионалните квалификации, утвърдени професионалисти в бранша и др. заинтересовани лица бяха поканени да вземат участие в дискусиите.
Участниците споделиха мнение, че като цяло настоящите възможности за ПОО в областта на кулинарните изкуства не отговарят напълно на нуждите на трудовия пазар от подготвени професионалисти. Има осезаемо несъответствие между нивото на подготовка в образователната система и това, което се очаква и изисква от бизнеса в ежедневната работа (в смисъл на знания, умения и компетенции) по отношение на заетите в ресторантьорството и кулинарията. И това несъответствие или липса на пригодност важи както за „твърдите“ (професионални, типични за професията) умения на работниците, така и за техните т.нар. „меки“ (преносими) умения. Според участниците, ученето основано на работа би могло да е един от ефективните начини да се преодолеят тези различия,  но, за съжаление, то е още сравнително слабо развито като практика в България. Основният проблем в национален мащаб, според участниците, е че в областта на кулинарията и гастрономията единствената квалификация, която може да бъде придобита е за „готвач“, респ. „хлебар-сладкар“, която обаче е съотнесена към сравнително ниско ниво съгласно Европейската квалификационна рамка (ЕКР ниво 3). Останалите знания и умения, необходими за да се израства в кариерата и да се заемат позиции на по-високо ниво в кухнята и ресторанта, работещите се предполага, че трябва да усвоят самостоятелно, без да имат конкретни насоки какво и как да учат, чрез самоподготовка, работа и трупане на опит в реалния бизнес и без достъп до специализирани образователни или обучителни схеми, които да им дават възможност да надграждат знанията и уменията, придобити в училище или в обучителен център. В интерес на истината, тази схема понастоящем работи на практика, но отнема твърде много усилия и време на работещите да се учат основно от грешките, които допускат в работата и без допълнителни източници на знание и пoдготовка. В тази връзка, болшинството предложения бяха обединени около мнението, че е необходима изцяло нова квалификация, отговаряща на нуждите от по-високо квалифициран персонал в кухната (не просто готвач, а шеф-готвач), която би съкратила значително целия този дълъг процес на учене  на работното място и предоставяща на учащите възможност да придобият ефективно организационни, управленски, комуникационни и др. приложими умения за позицията, които са им необходими.
В резултат на дискусиите бяха идентифицирани също тенденциите в развитието на туризма и гостоприемството, и в частност – гастрономията и ресторантьорския бизнес, които да бъдат взети предвид при разработването на новата квалификация.